Job 10

Бог – Творец и Промислител

1 ^a Душата ми се отегчи от живота ми;
затова ще се предам на оплакването си,
ще говоря в горестта на душата си.
2 Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш решеното от нечестивите?
4 ^b Телесни очи ли имаш?
Или гледаш, както гледа човек?
5 Твоите дни като дните на човека ли са
или годините Ти – като човешки дни,
6 че претърсваш беззаконието ми
и издирваш греха ми,
7 ^c при все че знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8 ^d Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
9 ^e Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 ^f Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11 С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12 живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
13 Но при все това – това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти;
14 ^g ако съгреша, ме наблюдаваш
и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
15 ^h Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
16 ⁱ защото расте. Гониш ме като лъв
и отново се показваш страшен против мен.
17 Отново издигаш против мене свидетелите Си ▼

▼ 10:17 Т.е. язвите.

и увеличаваш гнева Си върху мен;
едно след друго войнства ме нападат.
18 ^k И така, защо ме извади Ти от утробата?
Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
19 бих бил, като че не съм бил;
от утробата бих бил отнесен в гроба.
20 ^l Дните ми не са ли малко? И така, престани
и ме остави да си отдъхна малко.
21 ^m Преди да отида, откъдето няма да се върна,
в тъмната земя и в смъртната сянка –
22 земя, мрачна като самата тъмнина,
земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
където светлината е като тъмнина.